Изобщо в света съществуват около 500 разновидности на Райската ябълка. Болшинството от тях растат в тропи-ческият климат и само някои – в умереният. Японската райска ябълка или както още я наричат каки (kaki) – е най-разпространената.
Но родината на каки, се явява Китай, където я отглеждат и култивират вече повече от 100 години, от тук този плод се е разпространил в другите части на Източна Азия, а после и в Япония, която днес се явява един от най- големите производители на това растение в света.
Япония била последвана от Калифорния ( САЩ) и Европа. Тръпчивият вкус в храната на боговете ( именно така се превежда от латински diaspyros) – се обяснява с високото съдържание на танин в плодовете по време на съзряването им.
В Северна Америка индианците наричали Райската ябълка putchamin, pasiminan или pessamin, pawdad в зависимости от диалекта на племето. От тези названия е и дошло английското наименование - persimmon. Но дивата американска Райска ябълка силно се отличава от тази, която ние познаваме днес – нейните плодове повече приличат на грозде.
Танините и флавоноидите, съдържащи се в листата на райската ябълка имат анти-хипертонични, анти – канцерогенни и анти-мутагенни свойства. Листата имат вторично разхлабващо действие. Използват се за борба с хемороидите и разширени вени. Екстрактът от листата съдържа астралгин и вътрешна употреба въздейства като естествен антихистамин, понижавайки алергичните реакции.
Намалява и удебеляването и възпалението на кожата – дерматит. Също спира хълцането. Тръпчивите незрели плодове се използват за лечение на запек, дизентерия, хронична диария, язва на стомаха и червата, катар на правото и сляпото черво и като кръвоспиращо средство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар